ХАРЕСВА МИ, НЕ МИ ХАРЕСВА

е най-елементарното ниво на възприятие. Да вярваме, да приемаме от Бога само нещата, които ни харесват, а да отхвърляме тези, които не ни харесват е признак на незрялост, най-меко казано.
Но в живота на вярващия има периоди, когато той се радва на Божествената протекция, грижа и благословение:

"Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми." (Псалм 105:15)

Но има и периоди, в които Бог изпитва вярността на хората Си, на тяхното посвещение:

"После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. Изпрати пред тях човека Йосиф, който беше продаден като роб. Притиснаха краката му с окови; душата му страдаше в притискането на желязото, докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото Господне го изпитваше." (Псалм 105:16-19)

Защо трябваше Йосиф да бъде изпитан:

"Царят прати и го развързаха - управителят на племена, - и го освободиха. Постави го господар на дома си и управител на целия си имот, за да вързва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост.” (Псалм 105:20-22)

Йосиф беше натоварен с огромна отговорност – беше станал управител над най-мощното царство по неговото време, НО още по-важно, беше ключовата фигура при изпълнението на Божия план да пресели Божиите избрани в Египет за 400 години, докато се изпълнят греховете на нечестивите племена в Ханаанската земя, които Той щеше да унищожи пред тях.

"Даде им земите на народите; и те получиха плода, за който племената се бяха трудили, за да пазят Неговите наредби и да изпълняват законите Му. Алилуя."
(Псалм 105:44-45)