ДО АНГЕЛА НА ПЕРГАМСКАТА ЦЪРКВА ПИШИ:

Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

«Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.

Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.

Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите:

На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.» (Откр. 2:12-17)

Този, който има двуострия меч, „меча на Духа, който е Божието Слово”, който разделя „душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето” пише до Църквата в Пергам, готов да воюва против враговете си с него.

Достатъчен е само фактът, че живеят там, където е престолът на сатана. Това е все едно да си под непрестанна обсада, под непрекъснат прицел

Само малко нещо има Той против тези, които държат здраво Името Му и не се отричат от вярата си в Него, дори когато са свидетели на убийството на верните свидетели…
Допуснали са валаамити, които подмамват с ядене на идоложертвено и с блудство. Не месото, жертвано на идоли, обаче е проблемът на съвременната църква, а самото идолопоклонство.
„Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството.” (1 Царе 15:23а) 

Непокорството е всъщност бунт, незачитане на Божия суверенитет, поклонение на всичко друго, всякакви идоли – човекът, хуманността, добрият образ за себе си, благоденствието, само не и на Бога. Поклонението може да е дори на привидно добри и духовни неща, като служение, църковния ред, църковната дисциплина, литургията, формата…
Докато откритото идолопоклонство може, все пак, макар и все по-трудно да се разпознае в църквата и да се отхвърли, то упорството си го толерираме. Както казва Дерек Принс, бунтът е „Няма да го направя!”, а упорството е „Ще го направя по МОЯ начин!” Така с упорството, идолът, всъщност е ЧОВЕШКОТО МНЕНИЕ. Всичко, извършено извън Божията воля е бунт и идолопоклонство. (1 Царе 15-та глава)
А блудството – „Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, - но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.” (1 Кор. 5:9-11)
Николаитите – те са подобни на валаамитите. Някои теолози твърдят, че името им е просто превод на валаамититите, и двете означават „такива, които ядат, или погубват хора”.

Исус ще се справи с тях, воювайки с меча, който излиза от устата Му, но посланието в „Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях” е „Обърни се и си върши работата, защото иначе аз ще я свърша вместо теб!” Ако Бог ни е поставил във вражеския стан, Той ни има доверие да водим войната на Царството Му с царството на противника. Той ни е призовал да сме негови войни в духовната война, за която Той ни е екипирал с ВСЕОРЪЖИЕТО, от Ефесяни 6, включително с меча на Духа, който е Божието Слово, тоест със самия Себе Си. Просто трябва да спрем да бягаме и да се крием от врага, или да не го забелязваме, а да се обърнем с лице към него, към битката. Да се покаем – да се обърнем.

Наградата – скритата манна – „неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори” – скритите Божии тайни. Камъче с ново име – кръщението във войната изисква ново име, почит, оказана лично на всеки войн.

Господи, моля Те, събуди ни, покажи ни духовната реалност, покажи ни войната, покажи ни пораженията, жертвите, покажи ни силата, с която си ни дарил в Тебе, покажи ни дарбите, с които си ни екипирал, за да поискаме да се запишем доброволци в Твоята войска и да отговорим „Ние ще отидем, за Тебе, Господи…”