ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

 

Формата трябва да следва съдържанието – е един от основните принципи в архитектурата. Същото важи и за "архитектурата" на църквата (не сградата, разбира се). За съжаление, общовъзприетата форма на съвременните евангелски църкви е зала със столове (или пейки) и амвон пред тях. Излиза ПАСТОРЪТ, и отправя еднопосочно послание към аудиторията. Аудиторията мълчи и слуша (или не слуша).
Някои пастори осъзнават, че нещо не е наред и от време на време отправят упреци към публиката, че се е превърнала в консуматорско общество, че няма инициатива, че липсва братска любов, че няма взаимопомощ между братята... Може и да си признае, че и той, може би има вина, че даже е опитвал да промени нещата, но не се е получило, по редица причини, включително и липсата на отклик у публиката. Всъщност, се е опитал да вкара друго, малко по-различно съдържание в съществуващата, добре закостеняла форма. Това е същото, като да си измислиш някаква сграда с определена форма и да се опитваш да натъпчеш необходимото съдържание вътре. Получават се странни и неестествени, неоразмерени, небалансирани вътрешни пространства, някъде стените опират в прозорци, изобщо, тотална нефункционалност и несъответствие.
Като чета Новия завет, на мен не ми става ясно, откъде се е "пръкнала" тази съвременна форма на църквата.
Фактите – домашни църкви, църквата в града е като едно цяло, състоящо се, явно от домашните църкви, апостоли, които ги създават и са загрижени за решаване на възникналите в църквите проблеми, презвитери (старейшини), които изпълняват ролята на епископи (надзорници) за по-младите във вярата и всичките вярващи оперират във всички дарби и служения на Святия Дух. Събрания, в които участват всички, кой с псалм, кой с песен, кой с пророчество, кой с откровение...Когато един пророкува, другите пророци мълчат и разсъждават, когато един говори на езици, друг тълкува, ако няма тълкуване, говорещият на езици говори само на себе си и на Бога. И ВСИЧКО е за изграждане на вярващите и на църквата.

"Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание." 1 Коринтяни 14:26 

Е, каква трябва да е формата за това съдържание?
Най-добре да попитаме Архитекта и Строителя, който също е и Собственикът и Инвеститорът и няма да инвестира, нито ще обяви за свои, нито ще участва в строителството на градежи на човешки ръце.

БОГ ЗАПОЧВА ДА СЪГРАЖДА СВОЯТА ЦЪРКВА, ПРОЕКТИРАНА ОТ НЕГО И СЪБИРА КАМЪНИТЕ, КОИТО Е ОБРАБОТИЛ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ОБРАБОТВА, ЗА ДА ПАСНАТ ИДЕАЛНО НА МЕСТАТА, КОИТО ТОЙ Е ПРЕДВИДИЛ ЗА ТЯХ. БОГ е положил вече вечната основа ИСУС ХРИСТОС, положил е и крайъгълния камък ИСУС ХРИСТОС, отдавна е доставил лепилото за камъните – Любовта, изляна в сърцата чрез Святия Дух. Единственото, което не достига напълно са ЖИВИТЕ КАМЪНИ, които, още не са се поддали на обработката МУ... 

"и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." 1 Петрово 2:5

Не се лъжете, както новото вино няма да бъде налято в стари мехове, така и новото съдържание няма да бъде "натъпкано" в старите форми.
Въпросът е, НИЕ, в кой градеж ще участваме – в човешкия, или в БОЖИЯ?
Ако този въпрос ни изглежда риторичен, ето въпрос по същество – готови ли сме да се подложим на ОБРАБОТКАТА?